В последните месеци усилено се говори за изгарянето на РДФ гориво в ТЕЦ София.

При посещение на делегация от Столична община на 2-3 Февруари в Германия, бяха представени няколко възможности какво може да прави София и Столична община с произведеното от боклук – РДФ гориво.

София разполага със завод за боклук, а именно Столичното предприятие за третиране на отпадъци.

Освен всички рециклируеми материали, Заводът за механично и биологично третиране на битовите отпадъци, той произвежда и споменатото РДФ гориво.

София има възможност да оползотворява РДФ горивото, правейки енергия, енергия и отопление или дизел например.

Коментираният вариант за изгаряне е известен още през 70-те години.

При т.нар. изгаряне има проблем с емисиите, включително фините прахови частици /SO2, HCL, HF, NOx, CO/.

След процеса на горене има отчислителни съоражения, които са изключително скъпи и стъпват върху законовите изисквания, не повече.

При изгаряне се прави топлина и пара, докато при газификацията се произвежда синтетичен газ, който е междинен продукт. При споменатата газификация процесът е затворен и нищо не излиза в атмосферата. Възможно е изгаряне включително на автомобилни гуми, пластмаса, индустриални отпадъци, биомаса, утайки и други във високотемпературни генератори (до 1600 градуса).

През 1814 Лондон се осветява на синтетичен газ. Днес приложението е доста по-широко и от синтетичния газ може да се получи нефт, енергия, дизел, метанол, водород, синтетични торове и други.

В Пекин има проблем със смога и местните власти прекратяват горенето на РДФ-гориво и строят инсталация за газификация. В Пекин при норма „50“ PO2 /фини прахови частици/ нивото е 600 – 12 пъти над нормата и се вижда с просто око, все едно има мъгла.

А сега малко числа:
София на годишна база има 410 000 тона боклук, от които получава 180 000 тона РДФ гориво и 40 000 тона рециклируеми материали.
На дневна база София може да произвежда около 180 тона синтетичен газ или близо 100 тона дизел на ден.

Ето и малко детайли за инсталациите.

При изгарянето има познати три основни реактора:

– Класически на 550 градуса. Доста мръсен и има катрани, което е 20-30% от енергията на синтетичния газ
– Кипящ слой на 800-1100 градуса
– Увлечен слой 1360-1600 градуса изгаряне на въглищен прах, който се разтопява и се получава синтетичен газ /шлака/. Подаването на прах става, след като РДФ-горивото мине през мелница и се раздроби. Високотемпературният Винклеров процес, който е патентован още 1922 г., още тогава е произвеждал 60000 Nm3/час.

Всяка инсталация или генератор е със собствен размер- съобразно потреблението.

Подобни проекти има във Финландия, Испания, Швеция, Франция, Германия и Япония. Във Франция е предвидено инсталацията да произвежда керосин, който, както знаете, се използва за самолетно гориво.